Владимир Голев и пиринските небосклони
От редактора
Скъпи читателю!
В приложението за литература, изкуство и просвета ще отбележим 100-годишнината от рождението на Владимир Голев с думите на Боян Ангелов, ще си напомним и неговата лирика. Новата стихосбирка на Стоян Георгиев " Странен мавзолей " ще показа Георги Н. Николов.
Приятно четене.
Боян АНГЕЛОВ
За страдание стана нормална процедура да се сещаме за отишлите си от този свят огромни български създатели на техните кръгли годишнини. Такъв е казусът и с поета, публициста, драматурга, белетриста, общественика Владимир Голев (20 август 1922 - 15 юли 2011). Някой би споделил, че времето е забързано и нестабилно, само че несигурността не ни извинява, когато би трябвало да отдадем нужното почитание на достойните създатели. А Владимир Голев е един от тях. Той не потегли да си основава " демократична " биография след измененията през 1989 година, както това направиха значително писатели. Като същински аристократ той се затвори в личния си свят, с цел да сътвори поредност от романи, повести и стихотворни книги. Твореше безспирно до края на достолепния си живот.
С Владимир Голев се срещнах при започване на осемдесетте години на отминалия век. Често се отбивах по негова покана в кабинета му на столичния площад " Славейков ", където бе редакцията на списание " Септември ", а той бе негов основен редактор. И в този момент този необятен апартамент е благосъстоятелност на Съюза на българските писатели, само че тогава там като че ли бе съсредоточен духът на елитарната родна литература. Разбира се, че не бях единственият, който изпита доброжелателността и поощренията на Владимир Голев. Просто той бе схванал, че без да се оказва помощ на младите, българската литература е обречена на мудна и мъчителна крах. За разлика от много негови сътрудници писатели, Владимир Голев намираше време да беседва с младите създатели на писменото слово, да им дава препоръки и да ги окуражава.
Роден под бистрите висини на Банско, Владимир Голев остана и в творбите си, и в живота същински патриот, за който Отечеството беше съдбовна и сакрална дума. Десетки са заглавията на книгите му и ще изброя единствено някои от тях, без да върша разбор на тях: стихосбирките " Знаме над Пирина ", " Жертвоприношение ", " Бряг ", " Пред есен ", " Късни самопризнания ", " Отговорност ", " Ако инцидентно остарея ", " Бъди ми ти всичко " ; романите " Мълчи или умри ", " Капан за наивници ", " Всичко изначало ", " Спомени за остарялата къща " ; " Малки фантастични повести и новели ", пиеси, журналистика, книги за деца...
В днешното време е значимо да се връщаме към сътвореното от писатели като Владимир Голев. Защото в книгите му има житейската мъдрост на надарения човек, на добротвореца и любородеца. Без неестествен възторг и подправена декларативност, неговите стихове стигат до сензитивните кътчета на душата, до интимните и съкровени намерения на всеки човек.> Стихотворения от Владимир Голев > Пред есен > С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и крепко да седим на стремето,
на живота нишката тънее.> Духа вятър северен, прозират
гнезда обезлюдени - иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни спокоен, ни елементарен.> За тоя свят, за тоя аромат земен
опъвахме си нервите до разкъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други - към този момент късно е.>
Сбогуване с лятото > Отиде си... И слънцето. И пясъка.
И плажа с пъстроцветните мъниста.
Сънувайте талази и морски плисък,
тъгувайте,
плачете, в случай че желаете.> Отиде си... Настръхналите вечери
по камъните лягат като кучета.
Не чакайте, не го зовете към този момент -
лятото изтече като бързей.> Така жадуващи неповторимото,
желаем да го върнеме назад.
Но то е в своя бяг непреклонно
и като всяко знамение - еднократно.>
Участ > Не съм роден за радостни компании,
за пирове и шумна суетност.
Неизразимо повече ме мами
магията на простите неща.> Омрази и кресливи славословия
минават неразбираеми около мен
и непознати са ми тежките условия
на славата и блясъка леден.> Навярно и по този начин ще си отида
с онази моя странна тишина,
в сърцето си затворил като мида
една обич огромна и една страна. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Скъпи читателю!
В приложението за литература, изкуство и просвета ще отбележим 100-годишнината от рождението на Владимир Голев с думите на Боян Ангелов, ще си напомним и неговата лирика. Новата стихосбирка на Стоян Георгиев " Странен мавзолей " ще показа Георги Н. Николов.
Приятно четене.
Боян АНГЕЛОВ
За страдание стана нормална процедура да се сещаме за отишлите си от този свят огромни български създатели на техните кръгли годишнини. Такъв е казусът и с поета, публициста, драматурга, белетриста, общественика Владимир Голев (20 август 1922 - 15 юли 2011). Някой би споделил, че времето е забързано и нестабилно, само че несигурността не ни извинява, когато би трябвало да отдадем нужното почитание на достойните създатели. А Владимир Голев е един от тях. Той не потегли да си основава " демократична " биография след измененията през 1989 година, както това направиха значително писатели. Като същински аристократ той се затвори в личния си свят, с цел да сътвори поредност от романи, повести и стихотворни книги. Твореше безспирно до края на достолепния си живот.
С Владимир Голев се срещнах при започване на осемдесетте години на отминалия век. Често се отбивах по негова покана в кабинета му на столичния площад " Славейков ", където бе редакцията на списание " Септември ", а той бе негов основен редактор. И в този момент този необятен апартамент е благосъстоятелност на Съюза на българските писатели, само че тогава там като че ли бе съсредоточен духът на елитарната родна литература. Разбира се, че не бях единственият, който изпита доброжелателността и поощренията на Владимир Голев. Просто той бе схванал, че без да се оказва помощ на младите, българската литература е обречена на мудна и мъчителна крах. За разлика от много негови сътрудници писатели, Владимир Голев намираше време да беседва с младите създатели на писменото слово, да им дава препоръки и да ги окуражава.
Роден под бистрите висини на Банско, Владимир Голев остана и в творбите си, и в живота същински патриот, за който Отечеството беше съдбовна и сакрална дума. Десетки са заглавията на книгите му и ще изброя единствено някои от тях, без да върша разбор на тях: стихосбирките " Знаме над Пирина ", " Жертвоприношение ", " Бряг ", " Пред есен ", " Късни самопризнания ", " Отговорност ", " Ако инцидентно остарея ", " Бъди ми ти всичко " ; романите " Мълчи или умри ", " Капан за наивници ", " Всичко изначало ", " Спомени за остарялата къща " ; " Малки фантастични повести и новели ", пиеси, журналистика, книги за деца...
В днешното време е значимо да се връщаме към сътвореното от писатели като Владимир Голев. Защото в книгите му има житейската мъдрост на надарения човек, на добротвореца и любородеца. Без неестествен възторг и подправена декларативност, неговите стихове стигат до сензитивните кътчета на душата, до интимните и съкровени намерения на всеки човек.> Стихотворения от Владимир Голев > Пред есен > С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и крепко да седим на стремето,
на живота нишката тънее.> Духа вятър северен, прозират
гнезда обезлюдени - иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни спокоен, ни елементарен.> За тоя свят, за тоя аромат земен
опъвахме си нервите до разкъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други - към този момент късно е.>
Сбогуване с лятото > Отиде си... И слънцето. И пясъка.
И плажа с пъстроцветните мъниста.
Сънувайте талази и морски плисък,
тъгувайте,
плачете, в случай че желаете.> Отиде си... Настръхналите вечери
по камъните лягат като кучета.
Не чакайте, не го зовете към този момент -
лятото изтече като бързей.> Така жадуващи неповторимото,
желаем да го върнеме назад.
Но то е в своя бяг непреклонно
и като всяко знамение - еднократно.>
Участ > Не съм роден за радостни компании,
за пирове и шумна суетност.
Неизразимо повече ме мами
магията на простите неща.> Омрази и кресливи славословия
минават неразбираеми около мен
и непознати са ми тежките условия
на славата и блясъка леден.> Навярно и по този начин ще си отида
с онази моя странна тишина,
в сърцето си затворил като мида
една обич огромна и една страна. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ